вживяло

Речник на българския език

1. вживяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вживяло е производна форма на вживея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вживяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

вживяло е производна форма на вживея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).