вживя

Речник на българския език

1. вживя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вживя е производна форма на вживея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. вживя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вживя е производна форма на вживея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).