вещала

Речник на българския език

1. вещала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вещала е производна форма на вещая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вещала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вещала е производна форма на вещая (мин. деят. св. прич. ж. р.).