вещал

Речник на българския език

1. вещал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вещал е производна форма на вещая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вещал — мин. деят. св. прич. м. р.

вещал е производна форма на вещая (мин. деят. св. прич. м. р.).