вещаело

Речник на българския език

1. вещаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вещаело е производна форма на вещая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вещаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вещаело е производна форма на вещая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).