вещаел

Речник на българския език

1. вещаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вещаел е производна форма на вещая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вещаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вещаел е производна форма на вещая (мин. деят. несв. прич. м. р.).