вехтя

Речник на българския език

1. вехтя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вехтя е производна форма на вехтея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. вехтя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вехтя е производна форма на вехтея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).