вехтели

Речник на българския език

1. вехтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вехтели е производна форма на вехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вехтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вехтели е производна форма на вехтея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).