вехнете

Речник на българския език

1. вехнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вехнете е производна форма на вехна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вехнете — повелително наклонение, мн. ч.

вехнете е производна форма на вехна (повелително наклонение, мн. ч.).