вехнело

Речник на българския език

1. вехнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вехнело е производна форма на вехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вехнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вехнело е производна форма на вехна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).