вехнели

Речник на българския език

1. вехнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вехнели е производна форма на вехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вехнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вехнели е производна форма на вехна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).