вехнела

Речник на българския език

1. вехнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вехнела е производна форма на вехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вехнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вехнела е производна форма на вехна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).