вехнел

Речник на българския език

1. вехнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вехнел е производна форма на вехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вехнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вехнел е производна форма на вехна (мин. деят. несв. прич. м. р.).