вехнало

Речник на българския език

1. вехнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вехнало е производна форма на вехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вехнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вехнало е производна форма на вехна (мин. деят. св. прич. ср. р.).