вехнали

Речник на българския език

1. вехнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вехнали е производна форма на вехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вехнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вехнали е производна форма на вехна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).