вехнала

Речник на българския език

1. вехнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вехнала е производна форма на вехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вехнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вехнала е производна форма на вехна (мин. деят. св. прич. ж. р.).