ветряла

Речник на българския език

1. ветряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ветряла е производна форма на ветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ветряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ветряла е производна форма на ветрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).