ветрял

Речник на българския език

1. ветрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ветрял е производна форма на ветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ветрял — мин. деят. св. прич. м. р.

ветрял е производна форма на ветрея (мин. деят. св. прич. м. р.).