вестяло

Речник на българския език

1. вестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вестяло е производна форма на вестя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вестяло е производна форма на вестя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).