вестил е

Речник на българския език

1. вестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вестил е е производна форма на вестя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вестил е е производна форма на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).