вестило е

Речник на българския език

1. вестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вестило е е производна форма на вестя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вестило е е производна форма на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).