вестило
1.
вестило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
вестило
е производна форма
на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
вестило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
вестило
е производна форма
на вестя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).