вестили

Речник на българския език

1. вестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вестили е производна форма на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вестили е производна форма на вестя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).