вестил
1.
вестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
вестил
е производна форма
на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
вестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
вестил
е производна форма
на вестя се (мин. деят. св. прич. м. р.).