весила

Речник на българския език

1. весила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

весила е производна форма на веся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. весила — мин. деят. св. прич. ж. р.

весила е производна форма на веся (мин. деят. св. прич. ж. р.).