веселил си

Речник на българския език

1. веселил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

веселил си е производна форма на веселя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. веселил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

веселил си е производна форма на веселя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).