веселила

Речник на българския език

1. веселила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

веселила е производна форма на веселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. веселила — мин. деят. св. прич. ж. р.

веселила е производна форма на веселя (мин. деят. св. прич. ж. р.).