векуваха

Речник на българския език

1. векуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

векуваха е производна форма на векувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. векуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

векуваха е производна форма на векувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).