вдъхновяло

Речник на българския език

1. вдъхновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдъхновяло е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вдъхновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вдъхновяло е производна форма на вдъхновя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).