вдъхновявал

Речник на българския език

1. вдъхновявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхновявал е производна форма на вдъхновявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдъхновявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхновявал е производна форма на вдъхновявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вдъхновявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вдъхновявал е производна форма на вдъхновявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вдъхновявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдъхновявал е производна форма на вдъхновявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).