вдъхновил си

Речник на българския език

1. вдъхновил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вдъхновил си е производна форма на вдъхновя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вдъхновил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вдъхновил си е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).