вдъхновил е

Речник на българския език

1. вдъхновил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхновил е е производна форма на вдъхновя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдъхновил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхновил е е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).