вдъхновило

Речник на българския език

1. вдъхновило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдъхновило е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вдъхновило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вдъхновило е производна форма на вдъхновя (мин. деят. св. прич. ср. р.).