вдъхновила

Речник на българския език

1. вдъхновила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вдъхновила е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вдъхновила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вдъхновила е производна форма на вдъхновя (мин. деят. св. прич. ж. р.).