вдъхновил

Речник на българския език

1. вдъхновил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхновил е производна форма на вдъхновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдъхновил — мин. деят. св. прич. м. р.

вдъхновил е производна форма на вдъхновя (мин. деят. св. прич. м. р.).