вдървил си

Речник на българския език

1. вдървил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вдървил си е производна форма на вдървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вдървил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вдървил си е производна форма на вдървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).