вдухал

Речник на българския език

1. вдухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдухал е производна форма на вдухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдухал е производна форма на вдухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вдухал — мин. деят. св. прич. м. р.

вдухал е производна форма на вдухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вдухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдухал е производна форма на вдухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).