вдишвал

Речник на българския език

1. вдишвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдишвал е производна форма на вдишвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдишвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдишвал е производна форма на вдишвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вдишвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вдишвал е производна форма на вдишвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вдишвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдишвал е производна форма на вдишвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).