вдетинявало

Речник на българския език

1. вдетинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдетинявало е производна форма на вдетинявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вдетинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдетинявало е производна форма на вдетинявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вдетинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вдетинявало е производна форма на вдетинявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вдетинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вдетинявало е производна форма на вдетинявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).