вдетинил

Речник на българския език

1. вдетинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдетинил е производна форма на вдетиня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдетинил — мин. деят. св. прич. м. р.

вдетинил е производна форма на вдетиня се (мин. деят. св. прич. м. р.).