вдала

Речник на българския език

1. вдала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вдала е производна форма на вдам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вдала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вдала е производна форма на вдам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).