вградяло

Речник на българския език

1. вградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вградяло е производна форма на вградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вградяло е производна форма на вградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).