вградило

Речник на българския език

1. вградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вградило е производна форма на вградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вградило е производна форма на вградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).