вградил

Речник на българския език

1. вградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вградил е производна форма на вградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вградил — мин. деят. св. прич. м. р.

вградил е производна форма на вградя (мин. деят. св. прич. м. р.).