вгорчил съм

Речник на българския език

1. вгорчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вгорчил съм е производна форма на вгорча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вгорчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вгорчил съм е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).