вгорчил си

Речник на българския език

1. вгорчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вгорчил си е производна форма на вгорча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вгорчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вгорчил си е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).