вгорчил е

Речник на българския език

1. вгорчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вгорчил е е производна форма на вгорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вгорчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вгорчил е е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).