вгорчило е

Речник на българския език

1. вгорчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вгорчило е е производна форма на вгорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вгорчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вгорчило е е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).