вгорчило

Речник на българския език

1. вгорчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вгорчило е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вгорчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вгорчило е производна форма на вгорча (мин. деят. св. прич. ср. р.).