вгорчили

Речник на българския език

1. вгорчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вгорчили е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вгорчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вгорчили е производна форма на вгорча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).